„Империите не отстъпват: Опит за преврат в Буркина Фасо“

Буркина Фасо е страна в Западна Африка, граничи с Мали, Нигер, Бенин, Того, Гана и Кот д’Ивоар, и е една от най-бедните в света без излаз на море. Столицата е Уагадугу.

Страната, известна преди като Горна Волта, получава независимост от Франция на 5 август 1960 г., а името е променено на Буркина Фасо през 1984 г. на местен език, което означава „Земя на честните хора“.

Първият президент след независимостта е Морис Ямеого, който е свален след 6 години управление чрез военен преврат, шити зад действията му за независима външна политика. От 1966 до 2015 г. страната е управлявана от военни, много от които са подкрепяни от външни сили, както Франция и Обединеното кралство.

Капитан Томас Санкара, който поема властта през 1983 г., се опитва да реализира социални и икономически реформи, но е убит през 1987 г. По-късно следват управляващи, при които бедността нараства, а джихадистки групи предизвикват вътрешно разселване.

През 2015 г. президентските избори печели Рок Марк Каборе, който се опитва да подобри икономическата ситуация и да привлече чуждестранни инвеститори. Въпреки усилията, нарастващите джихадистки атаки предизвикват загуба на контрол над части от страната.

На 24 януари 2022 г. следва военен преврат, воден от Пол Анри Дамиба. Той е свален на 30 септември 2022 г. и властта поема капитан Ибрахим Траоре, който изгонва френските войски и започва редица икономически реформи, включително национализация на златни мини.

Под управлението на Траоре БВП на страната нараства, но ограниченията от предишните режими остават. Траоре реализира нови проекти за инфраструктура и селско стопанство.

Буркина Фасо напуска икономическата организация ECOWAS и формира съюз с Нигер и Мали. Въпреки противодействието от западните сили, Траоре спечелва популярност и се сблъсква с опити за преврат, включително неуспешен за ним на 3 януари 2026 г.

Историята на Буркина Фасо показва, че всеки опит за независимост и отклонение от колониалната зависимост е сурово потискан.