Велислава Петрова: България още няма доказателства за произхода на дроновете в Черно море
България полага всички усилия да получи възможно най-бързо доказателства за произхода на дроновете, атакували търговски кораби в Черно море. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в предаването „Лице в лице“ по bTV. Тя подчерта, че правителството настоява за установяване на фактите и разчита на съдействието на съюзниците от НАТО.
По думите ѝ подходът на кабинета изисква наличието на доказателства, преди да бъдат направени категорични заключения за отговорността за нападенията.
Петрова коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана на среща с министър-председателя Румен Радев, вместо във Външното министерство.
Според нея това показва сериозността, с която правителството приема инцидентите. Външният министър припомни, че самата тя също е присъствала на разговора.
Петрова съобщи, че координацията с Турция и Румъния за сигурността в Черно море се осъществява както по дипломатически, така и по военни и технически канали.
Тя е разговаряла с външните министри на двете съседни държави, а премиерът Румен Радев е обсъдил ситуацията с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
България вече е заявила пред Алианса конкретни технически потребности на Министерството на отбраната. Готовност за съдействие, включително на техническо равнище, е изразил и френският външен министър при посещението си в страната.
Външният министър защити предложението за мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море.
Според нея трайната сигурност в региона може да бъде гарантирана единствено чрез прекратяване на войната в Украйна, но ограничено споразумение за ненападение срещу търговското корабоплаване би могло да бъде първа стъпка към по-широко прекратяване на огъня.
Петрова посочи, че поетапното спиране на бойните действия, включително срещу енергийната инфраструктура, е сред обсъжданите дипломатически подходи.
Министърът уточни, че съвместната българо-румънска инициатива за черноморски център във Варна и Констанца се развива в рамките на Европейския съюз и не предвижда създаването на военен център на НАТО.
Българското участие ще бъде съсредоточено върху наблюдението на хибридните заплахи и въздействието върху околната среда. Румънската страна ще работи основно по въпросите на киберсигурността и наблюдението на подводните кабели.
За реализацията на проекта ще бъде необходимо финансиране от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, както и координация със съществуващите европейски и съюзнически механизми.
Петрова открои експертизата на Висшето военноморско училище във Варна и готовността му да участва в инициативата.
Външният министър изрази мнение, че дипломатическите възможности за прекратяване на войната в Украйна досега не са били използвани достатъчно активно, особено от европейските държави.
Според нея Европа постепенно започва да заема по-значимо място в преговорните усилия.
По отношение на българската помощ за Украйна Петрова посочи, че Киев търси съдействие най-вече в енергетиката — за генератори и инфраструктура, необходими за зимния сезон.
Тя подчерта и значението на българската газопреносна система за доставките на природен газ. Въпросът за евентуална продажба на ядрени реактори в момента не е сред водещите теми в двустранните разговори.
Министърът отхвърли твърденията за противоречия във външнополитическите позиции на България. По думите ѝ страната участва във формирането на общата европейска политика, като същевременно запазва правото си на национални позиции по въпроси, при които е допустимо различие.
Запитана за необявена предварително среща на премиера с високопоставен украински представител, Петрова заяви, че не всички дипломатически контакти трябва да бъдат публично оповестявани. Според нея подобни срещи показват, че България поддържа активен диалог с Украйна.
Петрова коментира и резолюцията на Европейския парламент, свързана със сигурността в Черно море.
Според нея първоначалната цел на документа е била да изрази солидарност със засегнатите черноморски държави, но по инициатива на български евродепутати в последния момент е бил добавен текст, който според министъра противоречи на останалата част от резолюцията.
По отношение на Република Северна Македония тя заяви, че не наблюдава ескалация в двустранните отношения. България продължава да настоява Скопие да изпълни поетите ангажименти, включително тези, свързани с европейската интеграция и правата на българите в страната.
Петрова засегна и преговорите за следващия бюджет на Европейския съюз, като подчерта необходимостта от баланс между средствата, които България получава, и националната ѝ вноска.
Предстоящата през 2027 г. среща на върха за свързаността в България според нея ще бъде възможност за представяне и финансиране на важни национални и трансгранични инфраструктурни проекти.
За конфликта в Близкия изток външният министър потвърди позицията на българското правителство в подкрепа на деескалацията, диалога и дипломатическите усилия за постигане на примирие.
