Технoлогии

Американският военен арсенал е силно зависим от Китай за редкоземни елементи

3 November 2026, 20:25 8 мин четене
Американският военен арсенал е силно зависим от Китай за редкоземни елементи
Дай глас на темата — сподели статията с твоите приятели:

Американската отбранителна индустрия е изправена пред сериозен риск заради зависимостта си от Китай при доставките на редки и критични минерали. Нов доклад на Special Competitive Studies Project (SCSP) – мозъчен тръст, основан от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид – показва колко дълбоко тези суровини са навлезли в производството на американско военно оборудване.

Вижте кои са най-застрашените американски системи >> >> >>

Анализът е изготвен с помощта на изкуствен интелект и данни от компанията за технологии за проследяване на веригите за доставки Exiger. Той обхваща близо 9 милиона компонента и около 3000 американски оръжейни системи. Изследователите са установили над 28 000 уникални компонента в 1400 системи, които съдържат антимон, галий, германий или волфрам.

Рискът е особено актуален заради предстоящото изтичане през ноември на временното спиране на китайските ограничения върху износа на някои от тези материали. Според доклада евентуално прекъсване на доставките може да засегне както производствените графици, така и поддръжката и оперативната готовност на американските въоръжени сили.

Кит Конклин, директор по стратегията и глобалните въпроси в Exiger, обаче смята, че кризата вече е започнала. В интервю за The War Zone той посочва Япония като пример. По думите му по-рано тази година Китай е ограничил доставките на някои редкоземни елементи с над 80%, което поставя японското производство пред риск от спиране.

“Няма съмнение, че в момента това е криза за много компании, които се опитват да получат разрешителни от Китай, но просто не ги получават“, казва Конклин. Той предупреждава, че подобни ограничения застрашават и усилията на САЩ да увеличат производството на дронове и прехващачи за противоракетна отбрана.

Сред най-уязвимите системи са атомните подводници от клас “Вирджиния”. Всяка от тях разчита на повече от 300 критични компонента, съдържащи четирите изследвани минерала. От тях 190 изискват германий, а 50 съдържат галий.

Китай контролира около 68% от световното производство на рафиниран германий. Металът се използва в оптични системи, уреди за нощно виждане и оборудване за наблюдение в инфрачервения и видимия спектър. Пекин има още по-силни позиции при галия, използван в полупроводници, слънчеви клетки и съвременни радари, като контролира до 99% от производството му.

Китай осигурява и около половината от световното производство на антимон, който се използва за втвърдяване на боеприпаси и производството на оптика и електроника. При волфрама делът му достига до 80%. Металът намира приложение в производството на инструменти, бойни глави и компоненти, устойчиви на високи температури.

Мащабът на зависимостта се вижда и в количествата. Всяка подводница от клас “Вирджиния” изисква около 4200 кг от разглежданите редки метали, докато за един изтребител F-35 са необходими приблизително 408 кг.

Проблемите не се ограничават до минералите. Докладът посочва сериозни затруднения и при производството на големи метални отливки, ковани детайли и екструдирани алуминиеви компоненти. Китай осигурява около половината от световното производство на отливки и често е единствената възможност за доставка на големи изделия от този тип.

Близо 8000 уникални компонента със стоманени отливки имат срокове за доставка над 36 седмици. При екструдирания алуминий над 9400 компонента, или около 47% от разглежданите, също чакат повече от 36 седмици.

Това е особено сериозен проблем за подводниците от клас “Вирджиния”. Те вече изостават от графика, като според доклада забавянията може да достигнат три години. От 12 подводници, които в момента са в процес на строителство, 10 са със закъснение от 36 до 44 месеца. Недостатъчният капацитет за производство на големи отливки е посочен като една от възможните причини.

Докладът предупреждава и за рискове при други ключови военни платформи. Стратегическият бомбардировач B-2 Spirit разчита на 782 компонента, съдържащи четирите изследвани минерала. Самолетите от семейството F/A-18 Hornet пък са на първо място по зависимост от стоманени отливки с около 3800 отделни компонента. Следват самолетите-цистерни KC-135 Stratotanker с 2570.

Военната авиация е особено зависима и от кадмиево покритие, което предпазва компонентите от корозия. Производителите в САЩ са все по-малко заради ограниченията за безопасност, въведени от Агенцията за опазване на околната среда през 2008 г. Сред най-зависимите платформи е KC-135 с 2780 компонента с такова покритие. Транспортните самолети C-130 Hercules и C-5 Galaxy, както и бомбардировачът B-52 Stratofortress, имат над 2000 подобни детайла.

B-52, който преминава през модернизация с цел да остане на въоръжение и през 50-те години на този век, е изправен пред допълнителни затруднения. Някои негови компоненти имат срокове за доставка над 400 дни. Според авторите на доклада прекалено строгите военни стандарти ограничават броя на възможните доставчици и забавят производството.

Друг проблем е намаляващият брой на малките доставчици. За последните десет години техният брой в американската отбранителна индустрия е спаднал с 43%. Като пример е посочен пожарът през февруари 2025 г. в завода SPS Technologies в Пенсилвания. Предприятието произвежда крепежни елементи за над 1000 оръжейни системи, като за 90 от тях е определено като критичен доставчик. Сред тях са самолетоносачите от клас “Нимиц”, изтребителите F/A-18 и танковете M1 Abrams.

Заводът няма да възобнови работа поне до 2028 г., а затварянето му вече е нарушило веригите за доставки. За някои системи, включително крилатата ракета Tomahawk и хеликоптера UH-60 Black Hawk, той е бил единственият доставчик.

САЩ вече предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си. През януари Пентагонът обяви инвестиция от 18 млн. долара в единственото американско съоръжение за производство на германий в Сейнт Джордж, щата Юта. Целта е капацитетът за рафиниране да бъде увеличен седем пъти до над 20 тона годишно.

Страната разполага и с мината Mountain Pass в Невада, която произвежда над 50 000 тона редкоземни оксиди годишно. През миналата година в Уайоминг отвори врати нова мина – първата подобна инвестиция в САЩ от седем десетилетия. Тя планира да започне производство на суровини, извличани от въглища, включително галий и германий, до 2029 г.

Въпреки тези усилия изграждането на нови мощности остава бавен процес. Според доклада средното време, необходимо на САЩ да открият и разработят нова мина, е 29 години.

През февруари Белият дом обяви и инициативата Project Vault на стойност 12 млрд. долара, която предвижда създаването на стратегически резерв от редкоземни елементи. Американската армия също удължава дългосрочните договори за наем на военни терени за компании, които искат да изграждат съоръжения за преработка на критични минерали.

Конклин предлага проблемът да бъде решаван централизирано, вместо всяка военна програма да търси самостоятелно необходимите суровини. Според него специална структура в изпълнителната власт би могла да координира производствените нужди и инвестициите.

Въпреки нарастващите опасения засега няма публично обявени случаи на спиране на производството на американско военно оборудване заради недостиг на редкоземни елементи. Конклин не очаква и съществени промени в китайския износ до края на годината, като определя отношенията между двете страни в момента като “период на известно разведряване”.

Още по темата.

Напишете коментар