Архивни документи разкриват, че Великобритания е знаела за „еврейския терор“ още преди Накба
По повод 109-ата годишнина от Декларацията на Балфур, наскоро изучени документи на британските разузнавателни служби разкриват как длъжностни лица са предупреждавали, че ционистките екстремисти използват тероризъм, за да създадат еврейска държава в Палестина, въпреки че самата британска разузнавателна служба настоява, че декларацията от 1917 г. никога не им е обещавала независима държава.
Наскоро публикуваните документи, проучени от The New Arab в Националния архив на Великобритания, разкриват как британските власти са документирали ционистки терористични атаки срещу палестински цивилни, унищожаването на села, убийствата на жени и деца, както и плановете за разширяване на еврейския териториален контрол извън Палестина в годините, предшестващи Накба от 1948 г.
Някои от документите, включително лекция на британското разузнаване от 8 януари 1948 г., носят изрично заглавието „Еврейски тероризъм“, разкривайки как самите британски служители по сигурността са класифицирали дейността на ционистките въоръжени групи в Палестина.
Малцина са разбирали насилието на ционистките милиции по-добре от британците, с изключение на самите палестинци. И все пак архивите разкриват едно изключително противоречие – имперската сила, чиято декларация помогна за полагането на основите на Израел, е получавала подробни предупреждения за тероризма, извършван с цел създаването на държавата.
Документите разкриват също така британските опасения, че части от еврейската общност публично осъждат тероризма, докато съчувстват на извършителите му, повдигат нови въпроси относно смъртоносното бомбено нападение през 1948 г. срещу централата на Еврейската агенция в Йерусалим и отразяват контрастното отношение към цивилните от страна на ционистките милиции и арабските сили.
Самите британски разузнавателни служби оспорват твърденията на ционистите относно Балфур
Декларацията на Балфур, издадена на 2-ри ноември 1917 г. от британския външен министър Артур Джеймс Балфур, изразява подкрепа за създаването на „национален дом за еврейския народ“ в Палестина, която по това време се намира под османско управление.
В нея също така се посочва, че „нищо не трябва да накърнява гражданските и религиозните права на съществуващите в страната нееврейски общности“, които съставляват преобладаващото мнозинство от населението.
Но почти три десетилетия по-късно служители на британските разузнавателни служби изрично оспорват тълкуването на това обещание от страна на ционисткото движение.
В таен доклад от 2-ри септември 1946 г. Джеймс Робъртсън, ръководител на отдела за Близкия изток в МИ5, твърди, че декларацията никога не е ангажирала Великобритания с създаването на еврейска държава в Палестина.
Робъртсън твърди, че ционистите са придавали на декларацията значения, които далеч надхвърляха първоначалното ѝ намерение, превръщайки ангажимента за еврейски „национален дом“ в искане за държавност.
В оценката си той посочва три метода, използвани от ционисткото движение за оказване на натиск върху Великобритания и международното обществено мнение: интензивна пропаганда, нелегална имиграция в Палестина и тероризъм.
Докладът предлага разкриващ поглед върху собственото разбиране на Великобритания за декларацията, като показва, че висши служители на разузнаването са отхвърлили тълкуването, използвано от ционистките лидери, за да оправдаят своите искания за еврейска държава.
Противоречието ще стане все по-очевидно, тъй като британските служители документират насилието на ционистките милиции „Хагана“, „Иргун“ и „Бандата на Щерн“, чиито атаки срещу палестинците и британските власти се засилват през последните години на мандата.
Еврейската общност публично осъжда тероризма, но симпатизира на въоръжените групи
Британските архиви разкриват също така опасения, че публичните осъждания на ционисткия тероризъм не са били съпътствани от усилия за спиране на извършителите.
През февруари 1944 г. британският върховен комисар сър Харолд Макмайкъл докладва, че еврейските вестници и организации редовно осъждат атаките, но проявяват малка готовност да съдействат на полицейските разследвания.
Към октомври оценката му става още по-тревожна. Макмайкъл предупреждава Лондон, че симпатиите към въоръжените бойци са нараснали, особено в Тел Авив и други еврейски градски общности.
Той смята, че голяма част от градското еврейско население е започнало да симпатизира на саботьорите, въпреки по-ранната публична опозиция срещу насилието.
Констатациите разкриват как британските власти все повече се съмняват в искреността на публичните осъждания, въпреки че оценките им не установяват, че всички еврейски жители подкрепят атаките.
Атентатът срещу Еврейската агенция повдига нови въпроси
Архивите съдържат и досега неизвестни подробности около смъртоносния атентат срещу централата на Еврейската агенция в Йерусалим на 11-ти март 1948 г.
При експлозията загиват 13 души – всички евреи – 33 са тежко ранени, а други 51 получиват леки наранявания.
Според поверителен доклад на сър Алън Кънингам, последният върховен комисар на Британския мандат в Палестина, автомобил, принадлежащ на американското консулство, е влязъл в комплекса на Агенцията малко преди експлозията.
Шофьорът му, Антон Камило Дауд, палестински християнин, нает от консулството, е паркирал автомобила, преди да си тръгне с такси.
Един еврейски охранител потвърди, че е разпознал както автомобила, така и шофьора му. Впоследствие таксиметровят шофьор разказа на разследващите, че Дауд твърдял, че е получил заповед да остави автомобила пред сградата на Агенцията в точно определен час.
Британските разследващи също така докладват, че Еврейската агенция е възпрепятствала разследването им.
В последващ британски доклад се посочва, че членове на „Хагана“ са попречили на висш полицейски служител да влезе в комплекса, което е затруднило установяването на достоверна версия за експлозията.
Британското разузнаване е предупредило за създаването на ционистка държава
През март 1948 г. директорът на MI5 Пърси Силитоу присъства на тайна среща в Таунтън, югозападна Англия, за да обсъди разузнавателни операции срещу ционистките милиции.
Британското разузнаване предупреждава, че Еврейската агенция е създала обширни международни мрежи, като нейните представители поддържат контакти с висши дипломатически и правителствени фигури.
Силитоу е изразил също така опасения относно последиците за сигурността от бъдещата еврейска държава, която, според британските власти, би могла да застраши стратегическите им интереси в Средиземноморието.
Британски документи разкриват масови убийства и принудително изселване
Към април 1948 г. британските власти са получавали подробни доклади за сионистки нападения срещу палестински села.
В телеграма от 9-ти април Кънингам описва нападението срещу Ал-Кастал, разположен над Йерусалим, където ционистки бойци са използвали минометен обстрел и взривни устройства, за да принудят палестинските жители да напуснат домовете си.
В последвалата британска кореспонденция се отбелязва, че говорител на ционистите твърди, че са били убити 200 палестинци, приблизително половината от които жени и деца, а други 200 са били ранени. Тези цифри не са били независимо потвърдени.
Говорителят също така признава, че „Хагана“ е знаела за нападението и за обявените ѝ амбиции да завземе територии, простиращи се отвъд Палестина в Йордания (която по това време е била известна като Трансйордания).
Други доклади документират атака от около 200 ционистки бойци срещу Наср ал-Дин, близо до езерото Тиберия, при която са убити девет палестинци и ранени пет.
На 14-ти април ционистки въоръжени мъже атакуват палестински пазар в Тиберия, като използват минохвъргачки и автоматични оръжия, а три къщи са взривени.
Британски архиви документират защитата на еврейски цивилни от страна на арабите
Друг британски документ, датиран от 28-ми май 1948 г., отразява капитулацията на еврейския квартал в Йерусалим пред Йорданската арабска легия, командвана от Абдула ал-Тал, малко след началото войната от 1948 г.
Пабло де Аскарате, испански дипломат и представител на ООН, който е бил свидетел на капитулацията, съобщава, че еврейските пленници и цивилни не са били подлагани на тормоз.
Той описва как арабските войници помагат на възрастни хора, жени и деца, докато Арабската легия реагира незабавно на изолирани случаи на грабежи.
Аскарате хвали поведението на ал-Тал, като казва, че то е създало атмосфера на доверие по време на цялата операция.
Британските власти смятат свидетелството му за достатъчно важно, за да потърсят по-широко отразяване сред британските и американските журналисти.
Телеграма от британската мисия в Йерусалим документира усилията да се информира американското консулство за отношението на Арабската легия към еврейските цивилни, с надеждата, че тази информация ще стигне до американските репортери.
