33% данък свръхпечалба ще плащат банките, големите търговски вериги, мобилните оператори

Правителството одобри въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, фирми за бързи кредити и големите търговски вериги, чиито нетни приходи от продажби за 2026 година от търговия с храни са не по-малко от 5 милиона евро.

Това предвиждат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, одобрени от Министерския съвет.

Предвидена е възможност 30% от данъка върху свръхпечалбата да бъдат преотстъпвани за определени цели, включително инвестиции или формиране на резерви.

Така кабинетът предлага допълнително данъчно облагане на конкретни икономически сектори, като едновременно с това допуска част от средствата да бъдат насочвани към развитието и финансовата устойчивост на предприятията.

Сред останалите решения на правителството е и значително увеличение на максималния размер на ваучерите за храна, които работодателите могат да предоставят на своите служители.

Предвижда се месечната стойност да достигне 200 евро на работник или служител при досегашен максимум от 102,26 евро.

Съгласно одобрените промени ваучерите над досегашния праг от 102,26 евро ще подлежат на облагане със 7%.

Новият размер създава възможност работодателите да увеличат допълнителните социални придобивки за персонала, като данъчното третиране на сумите над досегашния лимит ще бъде различно.

Съществени изменения са предвидени и в Закона за данък върху добавената стойност. Правителството одобри поетапно повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС през следващите три години.

През 2027 година прагът трябва да достигне 60 000 евро, през 2028 година да се увеличи до 70 000 евро, а от 2029 година да стане 75 000 евро.

Според мотивите на кабинета тази промяна е необходима заради натрупаната инфлация, икономическия растеж и увеличаващите се обороти на малките и средните предприятия.

От правителството посочват, че досегашният праг, въведен на 1 април 2025 година, постепенно е загубил положителния си ефект в условията на поскъпване и променяща се икономическа среда.

С новия тригодишен график се цели компаниите да получат по-голяма предвидимост при планирането на дейността си и да се ограничи административната тежест за по-малките стопански субекти.

Предприятията, чиито обороти остават под съответния праг, ще могат и занапред доброволно да прилагат общия режим за облагане с ДДС.

В мотивите към измененията се подчертава, че европейското законодателство позволява на всяка държава членка сама да определя националния праг за регистрация, като отчита особеностите на икономиката си и въздействието върху бизнеса и бюджетните приходи.

Очаква се повишаването на прага да освободи административен ресурс, който Националната агенция за приходите да насочи към по-ефективен контрол върху големите данъкоплатци и противодействие на данъчните измами.

Сред поставените цели са ограничаване на укриването на данъци, подобряване на обслужването на данъкоплатците и повишаване на ефективността при събирането на ДДС.

Друга важна част от данъчните промени засяга начина, по който фирмите ще издават фактури и ще отчитат сделките си.

От 2028 година се предвижда въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местните доставки.

Това означава преминаване към структурирани електронни фактури при определени операции между предприятия, организации и държавни органи, установени в България.

Новите изисквания ще обхващат и авансовите плащания, като целта е да се осигури по-добра проследимост на стопанските операции и по-ефективен данъчен контрол.

В хода на обществените консултации първоначално предложеният централизиран модел за електронно фактуриране е бил заменен с децентрализиран модел, основан на оперативна съвместимост между отделните системи.

Промяната е съобразена с европейската рамка ViDA – „ДДС в цифровата ера“, която предвижда развитие на електронното фактуриране и цифровото отчитане на данъчната информация.

В тази връзка от 1 юли 2030 година държавите членки трябва да въведат в националните си законодателства изисквания за задължително електронно фактуриране при трансгранични доставки.

Одобрените от Министерския съвет изменения обхващат едновременно данъчното облагане на определени сектори, социалните придобивки за работещите, регистрацията по ДДС и цифровизацията на финансовата отчетност.

Най-съществените промени за бизнеса са предложеното 33-процентно облагане на свръхпечалбите, увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС и въвеждането на новите правила за електронно фактуриране.

За работещите пряко значение има предвиденото увеличение на ваучерите за храна до 200 евро месечно.

Решенията на правителството представляват одобрени законодателни промени, които предстои да преминат през необходимата парламентарна процедура, преди да влязат в сила.

Материалът 33% данък свръхпечалба ще плащат банките, големите търговски вериги, мобилните оператори е публикуван за пръв път на ФактиБГ.