Панайот Тодоров Христов, познат с артистичния псевдоним Сирак Скитник, е една от най-интересните и разностранни личности в българската култура от първата половина на XX век.

Роден е през ноември, 1883 г., в Сливен, а животът му преминава през поезията, живописта, театъра, журналистиката и радиото.

Откъде идва необикновеното му име?

Самият творец разказва, че един ден, докато почивал под вековен дъб в Троянския манастир, се почувствал самотен и написал в пясъка думата „Сирак“, а след това спонтанно добавил „Скитник“. Така се ражда псевдонимът, с който остава в историята.

Панайот Христов завършва Софийската духовна семинария, работи като учител, а през 1908 г. заминава за Санкт Петербург. Там учи живопис при известния художник и сценограф Леон Бакст. Там се и докосва до модерните европейски художествени течения и общува със света на авангарда.

След завръщането си в България се утвърждава като художник, поет, театрален критик и публицист

Участва във войните, работи в Народния театър, сътрудничи на списания като „Златорог“, „Везни“ и „Хиперион“ и става един от важните гласове на българския художествен живот.

Особено място в биографията му заема радиото

През 1935 г. Сирак Скитник става първият директор на Радио София. Работи за развитието на медията, за популяризирането на българската музика и култура и за откриването на нови таланти.

Умира на 5 март 1943 г. в София, но оставя след себе си впечатляващо културно наследство.

Днес името му продължава да живее и чрез годишната награда на Българското национално радио „Сирак Скитник“, учредена през 2001 г.

Той е от онези личности, които не се побират в едно определение – художник по призвание, поет по душа и човек, който вярва, че културата трябва да достига до всички.

Материалът Сирак Скитник – човекът, който превърна изкуството и радиото в своя съдба е публикуван за пръв път на Животът е любов.