141 години от Сръбско-българската война

Преди 141 години, през ноември 1885 г., младата българска държава е изправена пред едно от най-тежките изпитания в своята нова история. Само два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 2 ноември, Сърбия напада България с надеждата за бърза военна победа и териториални придобивки. 

Срещу добре подготвената сръбска армия, командвана от генерали, се изправя младото българско офицерство. След изтеглянето на руските офицери българските командири трябва сами да поемат отговорността за защитата на отечеството. Така войната остава в историята като „Войната на капитаните срещу генералите“.

Решаващите сражения се водят между 5 и 7 ноември при Сливница, където българската армия, под непосредственото ръководство на княз Александър I Батенберг, успява да спре сръбското настъпление и да премине в контраатака.

Имената на капитаните Атанас Бендерев, Олимпий Панов, Коста Паница, Радко Димитриев и Атанас Узунов завинаги остават свързани с тази славна страница от нашата история, въпреки последвалите им предателства, участието в русофилските бунтове и детронацията на княз Батенберг. Радко Димитриев дори участва в редовете на чужда армия (руската) по време на ПСВ. Не бива да забравяме и капитан Стефан Кисов, чиито войници забавят сръбското настъпление при Брезник, капитан Христо Попов и боевете при Гургулят, както и капитан Марин Маринов, загинал начело на своите войници при Сливница. 

Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят

Особено впечатляващ е героичният марш на българските части от Южна България към западната граница. Войниците изминават огромни разстояния за броени дни, за да се включат в защитата на Съединението.

След победата при Сливница следват нови успехи. На 10 ноември при Драгоман, на 11-12 ноември при Цариброд, а на 14-15 ноември при Пирот българската армия окончателно доказва своето превъзходство. Същевременно защитниците на Видин, командвани от капитан Атанас Узунов, успешно отблъскват сръбските атаки.

Победата от 1885 г. не е просто военен успех. Тя защитава Съединението и доказва, че българите могат сами да отстояват своята свобода и национално достойнство.

Тази война носи и още един изключително важен исторически урок. Българската армия побеждава въпреки изтеглянето на руските офицери, а не благодарение на чужда намеса. Това е победа на българската воля, българското офицерство и българския войник.

Днес, 141 години по-късно, сме длъжни да помним не само имената на пълководците, но и хилядите обикновени българи, които с оръжие в ръка защитават делото на Съединението.

Поклон пред героите от Сливница, Драгоман, Гургулят, Цариброд, Пирот и Видин!