По публикации на чуждестранни медии и официални изявления от Каракас. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Завършекът на одита като административен признак за икономически прелом
Официалното обръщение на Делси Родригес, в което се съобщава за приключването на одита върху „несъществените държавни активи“, не представлява просто текущ административен доклад. По същество това е правната заготовка за демонтаж на част от икономическата архитектура, изградена от Уго Чавес през първото десетилетие на XXI век. Временно изпълняващият длъжността президент потвърди, че направените проверки ще позволят на правителството да определи кои мощности, парцели или предприятия могат да бъдат разпродадени на частни инвеститори или да се върнат на техните първоначални собственици.
Всичко това се случва след като през април същата година бе създадена специална правителствена комисия за ревизия на държавното имущество. Комисията трябваше да влезе в счетоводните книги и да опише всичко — от инфраструктурни съоръжения до активи в добивния сектор.
Дали Каракас прави това от добро желание, или от чиста финансова безизходица? Според редица международни наблюдатели, ходът е пряко свързан с блокираните външни активи и натрупаните с десетилетия искове в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID).
Правното наследство на вълната от национализации при Уго Чавес
За да се разбере тежестта на това решение, трябва да се върне хронологията назад. По време на президентството на Уго Чавес — и по-специално в периода между 2007 и 2012 г. — венецуелската държава извърши масирани конфискации и отчуждавания. Под държавен контрол преминаха проекти в стратегическия пояс на река Ориноко (Faja del Orinoco), телекомуникационният гигант CANTV, електроразпределителни дружества, циментови заводи, както и чуждестранни активи в сферата на златодобива и bauxite инфраструктурата.
Повечето чуждестранни корпорации — предимно с американски, канадски и европейски капитали — отказаха да приемат предлаганите от Каракас условия и формули за обезщетение. Резултатът бе невиждана по мащабите си вълна от арбитражни дела в Вашингтон и Хаага.
- Твърди се, че към днешна дата неудовлетворените съдебни претенции срещу Венецуела надхвърлят десетки милиарди долари.
- Според анализи на международни юридически кантори, голяма част от тези присъдени обезщетения така и не бяха платени от държавната петролна компания PDVSA или от министерството на финансите.
- Никой публично не потвърждава какъв точно процент от засегнатите имоти в момента функционират реално и какъв дял представляват изоставени или амортизирани инфраструктури.
Правната процедура по реприватизация или връщане на имотите крие сериозни капани. Ако един субект бъде върнат на предишния му собственик, това автоматически ли отменя арбитражния му иск срещу държавата, или Каракас ще изисква подписване на пълно откази от бъдещи съдебни претенции?
