По публикации на LETA, изявления на дипломатическия корпус в Ню Йорк и експертни доклади на ООН. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Механиката на ротационния чук в Ийст Ривър
Ротационната система в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации е проектирана така, че да създава илюзия за равенство между държавите членки. На всеки тридесет дни председателският стол се предава по азбучен ред. През ноември редът идва до Рига. Санита Павлюта-Десландес, която представлява Латвия в централата в Ню Йорк, вече определи този период като възможност за „максимална видимост“. В дипломатическата практика обаче терминът „видимост“ рядко се припокрива с реална власт.
Процедурният правилник на Съвета за сигурност не оставя място за илюзии. Председателстващата държава ръководи официалните и неформалните заседания, одобрява дневния ред и координира графика. Тя обаче не получава нито допълнителен глас при гласуване, нито право да блокира резолюции. Всеки проект за решение изисква минимум девет гласа „за“ и липса на вето от страна на постоянните петима — САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Според източници от латвийския Сейм, външнополитическото ведомство в Рига възнамерява да използва този тридесетдневен прозорец, за да наложи украинската тематика като основен приоритет на заседанията.
дали това е самостоятелна линия на балтийската държава? Пенсионирани дипломати от региона посочват, че Рига по-скоро действа в плътна координация с Форин Офис в Лондон. Поне така твърдят запознати с кулоарните договаряния в Ню Йорк.
+-------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН |
+-------------------------------------------------------------------+
| ПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ (С право на вето): |
| - САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция |
+-------------------------------------------------------------------+
| РОТАЦИОНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ (Латвия - Ноември): |
| - Ръководи заседанията и модерацията |
| - Няма право на вето |
| - Няма допълнителен глас (Равен на останалите 14 члена) |
+-------------------------------------------------------------------+
Процедурната стена и лимитите на натиска
Балтийската дипломация обяви, че ще фокусира усилията си върху новите технологии и конфликтите в Източна Европа. Зад тази фразеология се крие опит за свикване на извънредни открити заседания.
Трябва обаче да се отбележи техническият детайл: председателят насрочва заседанията, но той не може да задължи постоянните членове да подкрепят каквито и да било правнообвързващи резолюции.
Всички опити за промяна на формата или налагане на едностранни декларации от името на Съвета за сигурност се сблъскват със член 27 от Устава на ООН. Когато става дума за процедурни въпроси, са необходими девет гласа. Когато въпросът е съществен, всяка от петте големи сили може да упражни правото си на вето. Москва разполага с това право от 1945 година насам (като наследник на съветското място) и никога не се е колебала да го използва.
Според оценки на специалисти по международно право, мандатът на Рига ще се превърне предимно в риторична платформа. Председателят може да даде думата на определени лектори или да организира т.нар. срещи по формулата „Аррия“ (неформални брифинги), но тези събития нямат силата на задължителни международни актове.
