Ройтерс: Войната в Черно море се разраства и тества червените линии на НАТО

Разрастващата се война между Русия и Украйна в Черно море поставя НАТО пред все по-сериозно изпитание, а зачестилите нападения срещу търговски кораби излагат на риск крайбрежните държави членки на алианса, сред които България и Румъния.

След седем атаки срещу товарни кораби в близост до двете страни през октомври НАТО обяви, че ще разположи допълнителни морски патрулни самолети, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг. Нападенията обаче продължиха. Само три дни след съобщението на алианса, на 23 октомври, друг кораб беше поразен непосредствено извън румънските териториални води, а миналата седмица гръцки контейнеровоз беше потопен от морски дронове в изключителната икономическа зона на България.

Военни анализатори заявиха, че почти не се съмняват, че зад нападенията стои Русия. Според компанията за морска сигурност Ambrey дронът, заснет на видео при последната атака край Калиакра, прилича на руски модел.

“Мисля, че това безспорно представлява ескалацияЮ, заяви Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в базирания в Лондон аналитичен център RUSI, цитиран от Ройтерс.

Русия отрича да атакува съседните на Украйна държави с дронове и твърди, че именно европейските правителства допринасят за ескалацията на войната чрез предоставянето на военна помощ на Киев. 

Русия тества червените линии на НАТО

Много от корабите, поразени през октомври, са били на котва в близост до или са плавали към или от ключов румънски канал, използван от Украйна за износ. Един от тях е бил в румънски териториални води, а останалите осем в изключителните икономически зони на Румъния или България.

Юлия Йожа, директор на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон аналитичен център Middle East Institute, заяви, че при нападенията си Русия отчита нежеланието на Запада да допуска по-нататъшна ескалация.

“Става дума за проверка на тези червени линии, при пълното съзнание, че ние ще направим всичко възможно да ограничим реакцията си до абсолютния минимум”, посочи Йожа, като направи паралел с навлизанията на руски дронове във въздушното пространство на НАТО през последните години.

Представител на НАТО заяви, че действията на Русия, насочени към възпиране на съюзниците от подкрепа за Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта, че ангажиментът на алианса да защитава всички свои членове, включително черноморските държави, е “непоколебим”.

По думите му съществува необходимост от икономически ефективни средства за противодействие на дронове. Той отбеляза, че алиансът вече е поел ангажимент да инвестира над 40 милиарда долара в способности за борба с безпилотни системи през следващите пет години.

Черно море е жизненоважен търговски маршрут

За Румъния Черно море е ключов транспортен коридор за търговията. Там се намира и офшорният газов проект “Нептун Дийп” (Neptun Deep), благодарение на който страната се очаква да се превърне в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз през следващата година. През август морски дрон се е приближил до съоръженията на проекта.

Букурещ обвини Русия в “систематични” удари срещу граждански кораби, но се въздържа да посочи Москва като извършител на всяко отделно нападение, като изтъкна необходимостта от събиране на доказателства чрез експертни разследвания.

София също се въздържа да обвини пряко Русия, но заяви, че някои от атаките изглежда са в нейна полза.

Нападенията се случват в момент, когато Вашингтон преосмисля военното си присъствие в Европа, насочвайки вниманието си към Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния.

“Това е момент в трансатлантическите отношения, от който Путин вероятно иска да се възползва.Вниманието на ЕС и НАТО е важно, а в момента силите им са съсредоточени на север и в Балтийския регион”, заяви високопоставен румънски представител

Докато НАТО засили своето  присъствие в балтийските държави и Полша, според Йожа алиансът не е предприел аналогични мерки в Румъния въпреки отправените от Букурещ искания.

“Брюксел и Вашингтон все още изглежда не са решили дали Черно море е изцяло обхванато от ангажиментите на НАТО”, коментира тя.

Румънският представител подчерта неотложната необходимост страната да получи средства за прехващане на въздушни цели и радарни системи за противодействие на заплахите.

Според Йожа един от основните проблеми пред Запада е ограничената наличност на евтини средства за прехващане, като ситуацията се усложнява допълнително от войната в Иран.

Износът на зърно от Русия и Украйна се срива

Пристанищната инфраструктура е подложена на тежки удари, а износът рязко намалява. Това принуждава Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути.

През септември Русия е изнесла едва 300 хиляди метрични тона зърно през Черно и Азовско море спрямо 4,74 милиона тона през същия месец на предходната година. Това показват руски данни за износа, с които Ройтерс се е запознала.

Украйна преустанови дейността на черноморските си пристанища в края на юли заради руските нападения. Това я принуди да пренасочи товарите към речните пристанища по Дунав, откъдето те преминават през румънския канал Сулина и продължават на юг през румънската част на Черно море.

Дори с използването на този алтернативен маршрут украинският износ на зърно през пристанищата е спаднал до 810 хиляди метрични тона през септември спрямо 2,1 милиона тона през същия месец на предходната година, показват правителствени данни.

Според Андрий Риженко, военноморски анализатор и бивш високопоставен офицер от украинските военноморски сили, основната цел на Русия остава допълнителното ограничаване на тези обеми, докато проверката на реакцията на НАТО е второстепенна задача.

Зеленски предупреждава за продоволствена криза

Последното нападение от миналата седмица съвпадна със среща на трите черноморски държави членки на НАТО в София- България, Румъния и Турция. На нея беше обсъдена влошаващата се обстановка в Черно море, а турският министър на отбраната призова Русия и Украйна да се въздържат от нови атаки.

Турция вече е предложила ограничено прекратяване на огъня по море и очаква отговор от Москва и Киев. Страната има ключова роля за сигурността в региона, тъй като съгласно Конвенцията от Монтрьо контролира преминаването на военни кораби през проливите Босфор и Дарданели.

За подобно примирие настояват и други държави, сред които Египет и Индия, които се опасяват от последиците от нарушенията в корабоплаването на фона на рязкото поскъпване на горивата и зърното на световните пазари. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също заяви в събота, че международният интерес към ограничено прекратяване на огъня нараства.

Москва обаче отхвърля предложението за частично примирие по море с аргумента, че то би дало възможност на Киев да си поеме дъх.

На този фон украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че продължаващите атаки и затрудненията пред износа на зърно могат да доведат до продоволствена криза. 

“Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец-два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза”, заяви Зеленски миналия месец.