По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ударът в пустинята Такламакан и уязвимостта на самолетоносачите
Публикуваните кадри от изстрелването на китайската балистична ракета DF-26B срещу сухопътна реплика на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) на полигона в Синцзян показва конкретен военен сигнал. На сателитните изображения и видеоматериалите се вижда мишена, която възпроизвежда геометричните и термичните параметри на най-новия американски атомен кораб. Конструкцията включва специфичната надстройка (остров), изместената към кърмата позиция и четирите асансьора за палубна авиация. За разлика от предишни тестове срещу опростени контури, тук се използва обект с високо ниво на детайлизация.
Кадрите прекъсват в момента, в който бойната глава навлиза в плътните слоеве на атмосферата и поразява целта, образувайки обширен облак от прах и експлозивни продукти. Липсата на последващи детайлни снимки за дълбочината на пораженията е стандартна практика за Ракетните сили на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК). Важен е самият факт на прихващането и алгоритъмът за терминално насочване в условията на пустинна среда, където температурният контраст между мишената и пясъка симулира топлинния силует на кораб в морска среда.
Технически характеристики на комплекса DF-26B
Ракетата DF-26B представлява двустепенна система на твърдо гориво с обявена максимална далнобойност до 5000 километра. Това поставя под директен прицел ключови американски военни съоръжения, включително базата на Военноморските сили „Апра“ и авиобазата „Андерсен“ на остров Гуам. Траекторията на полета се базира на хиперзвукова скорост, достигаща в апогея и при пикиране от порядъка на 22 000 км/ч (приблизително Мах 18).
По време на средната фаза от полета ракетата използва инерциална навигационна система с периодична корекция от китайската спътникова мрежа Beidou. В крайната фаза се задейства маневрираща бойна глава (MARV), оборудвана с мултиспектрални сензори – комбинация от активен радиолокационен и оптично-електронен канал. Тези системи са проектирани да се справят с радиоелектронно смущение и да идентифицират радиометричния профил на движещ се повърхностен съд.
Вариантът с хиперзвукова планираща капсула, демонстративно показан на военния парад в Пекин през 2026 г., променя концепцията за противоракетна отбрана. За разлика от класическите балистични траектории, планиращият блок се движи в горните слоеве на атмосферата на височини между 40 и 70 километра, маневрирайки по курс и тангаж. Това ограничава ефективността на американските корабни системи за ПВО/ПРО Aegis, оборудвани с противоракети SM-3 и SM-6, чиито алгоритми за изчисление на точката на среща разчитат на Kepler-ови елиптични орбитални дъги.
