Инфраструктурен колапс или неефективно управление: Защо Търговищко губи 70% от водата си

Водната криза в България отдавна се сравнява с „кофа без дъно“, но в област Търговище проблемът е особено сериозен. Десетилетия наред регионът страда не само от суша, но и от системни грешки, съмнителни инфраструктурни проекти и политически зависимости.
В подкаста на OFFNews разговаряме със Стефан Асенов, общински съветник от ПП-ДБ в Търговище, за системните проблеми и политическия натиск, които водят до хронично безводие в региона.
Според доклад на КЕВР за 2024 г., загубите на питейна вода в област Търговище надхвърлят 70%. Стефан Асенов потвърждава тези данни и пояснява, че град Търговище е в по-добро състояние спрямо селата и останалите общини.
„Около 80% от загубите са технически поради остарели съоръжения, а останалите 10-20% са от нерегламентирано ползване“, казва Асенов. Според него, след отстраняване на авариите ще се види кой реално краде вода.
### Казусът Омуртаг – десетилетия на воден режим
Омуртаг е особено засегнат. До преди две години единственият източник на вода е бил извор „Кипилово“ в Сливенска област. Водопроводът, построен в социализма, търпи огромни загуби.
Изворът има дебит около 10 куб.м в час, но до Омуртаг достигат едва 4 литра, а за разпределение остава около 1 куб. м в час – недостатъчно за население от 10,000 души.
Съществували са проекти за алтернативни трасета, включително от Голямо Соколово, но остават недовършени. Едва преди две години с намеса на МРРБ и пускането на водопровод от язовир „Ястребино“, ситуацията в Омуртаг се подобри частично.
### Липса на инвестиции и политически контрол
Пропуск в инвестициите в инфраструктура е основен проблем. ВиК дружествата работят в режим на „аварийно кърпене“. Асенов критикува разхищението на средства, като в Пловдив и Плевен се инвестират милиони в спортни съоръжения, вместо във водна инфраструктура.
Според Асенов, съществува липса на последователност при ремонтите. Често новоасфалтирани улици се разкопават пак заради аварии на старата ВиК мрежа.
Той посочва и политическата употреба на водата. В Търговище, Разград и Кърджали водата се използва като „лост“ за контрол над електората. „Спирането на водата е метод за контрол – хората заплашвани с лишаване от пенсии или майчински, а понякога и с вода, ако не гласуват за определена партия“, разкрива Асенов.
### Рискът от воден режим в Търговище
Град Търговище сега е стабилен благодарение на язовир „Тича“, но рискът от воден режим през следващите 5-10 години е реален. Резервен източник е сондажът край Голямо Соколово, но инфраструктурата му липсва и има административни спорове за собствеността.
Асенов посочва като решение партньорства с частния сектор за по-ефективно управление на ресурсите. Частните компании са мотивирани да минимизират загубите и да поддържат инфраструктурата – нещо, в което държавната администрация често се проваля.
—
“Офф Медия” АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от ЕС в рамките на проекта Media Resilience. Изразените мнения са на авторите и не отразяват възгледите на ЕС, EACEA или ИООС.


